Има опасност да се върнем към Средновековието – това е анахронично, непродуктивно, антиисторично, предупреди президентът на РБългария /1990-1997/ с лекция пред бургаските ротарианци.
- Г-н Президент, смятате ли, че в настоящия исторически момент, с отделянето на Косово като държава, ставаме свидетели на налагането на нов световен ред?
- С признаването на Косово като независима и суверенна държава най-добре проличава несъвършенството на системата, която беше създадена след края на Втората световна война. Косово е много опасен прецедент и аз далеч преди това събитие разговарях публично с Хашим Тачи в София , когато той доведе у нас делегация, за да представят своята кауза преди година и половина. Тогава изразих опасенията си. Няма балканска държава с малцинство близо до границата на съседна държава, която би могла да си позволи подобно нещо. Защото ако по този начин почнат да се отделят малцинствата в отделни държави, ще настъпи верижна реакция, която може да взриви региона. Ще ви приведа примери - на територията на Турция има 12 млн. кюрди, които искат независимост и са с оръжие в ръка, а общо в Турция, Ирак и Иран кюрдите са 30-35 милиона – това е най-големият народ с толкова горчива съдба да не успее да създаде своя държава. На територията на Румъния има 1,4 млн. унгарци, те поставят въпроса за автономия, и то близка до обособяването в самостоятелна държава. Ако се приложи такъв критерий за какъвто настояват в Косово, те би трябвало също да го постигнат. Подобно е положението и с албанците в областта Епир, там те са между 600 хил. и 1 млн., това важи и за компактните райони на турците в България. И в Кавказкия регион е същото – на територията на Азърбайджан, Армения и Грузия, където има малцинства, борещи се за независимост. В Южна Осетия има 60 хил.души. Те си имат парламент и институции, характерни за самостоятелна държава и са абсолютно непреклонни. Когато преди 2 години, по линия на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, бях пратен да говоря с тях, те казаха, че за нищо на света няма да останат в пределите на Грузия – чух за страшните престъпления на Сталин и Берия - много хора там са били избити, в Абхазия положението е същото.
- Излиза, че за едни важат международните стандарти, за други не.
- Косово нарушава международното право - принципа за нерушимостта на граница, граница може да се променя само ако двете страни се договорят и стигнат до взаимно съгласие. Получава се и нещо друго, което торпилира международното право в най-уязвимите пунктове – това са двойните стандарти. След Втората световна война и по време на Студената война в сила бяха тези двойни стандарти – нашите шпиони са доблестни разузнавачи, вашите разузнавачи са мръсни шпиони. Червените бригади бяха добри за комунистическия лагер, както Сивите вълци в капиталистическия. Когато става дума за борба за национално освобождение, за демокрация, по същия начин се процедира - вашите борци с оръжие са мръсни терористи, а нашите са свестни – те са за свобода и демокрация. С двойни стандарти международно право не може да се упражнява. Ние всички имахме надеждата, че след падането на комунизма ще паднат двойните стандарти и въз основа на единни критерии ще се следят събитията, но за съжаление не се получи.
- Не вървим ли в погрешна посока? Ако ЕС се развива във верния път, би трябвало да не се допускат такива прецеденти, нали се стремим към обединение и падане на границите, а сега издигаме нови граници?
- Отделянето на самостоятелни и независими държавици по този начин опорочава и самия модел на ЕС. В политическата му философия пътят е премахване на границите между държавите и напълно свободно движение на хора, стоки и културни ценности. Когато почнем да обособяване нови държавици с гранична охрана и митнически контрол, ние практически се връщаме към Средновековието, когато е имало много княжества, а национални държави е нямало. Това нещо е анахронично, непродуктивно и антиисторично, защото светът върви в друга посока - към евроинтеграция. Няма държава в Европа, която да не се стреми към равноправно членство в НАТО и ЕС. Тогава питам, накъде вървим? В по-голям мащаб има процес на глобализация, това е същото.
- Каква е Вашата прогноза за Косово?
- Най-много ме обезпокоява фактът, че верижната реакция започна. Република Сръбска, която се намира на територията на Босна и Херцеговина и има 1,5 млн.жители ще предяви претенции за суверенна държава. На какво основание на нея ще откажат, а на Косово разрешават!? Това е много силен коз, това е двойният стандарт, който руши принципите на международното право.
- Но за тази ситуация Вие също би трябвало да поемете лична вина, защото бяхте държавен глава на България, когато първи в света оповестихме признаването на независимостта на Македония. Всъщност България създаде прецедента и Косово сега не е ли следствие?
- Случаите са съвсем различни. Ние признахме първи на 15 януари 1992г. независимостта и териториалната цялост на РМакедония, но имахме няколко типа съображения. Едните бяха конюнктурно-политически - ситуацията в бивша Югославия се развиваше с часове, югоармията беше разпалила война в Босна и Херцеговина, Словения, Хърватска. При това положение Македония можеше да стане лесна жертва на същата агресия – или чрез пряко нахлуване на югоармията или чрез вътрешни безредици, които отново могат да бъдат подкрепени от външни сили. Другото съображение беше историко-политическо, защото с Македония имаме много оплетени отношения от периода на Титова Югославия. Ние бяхме съюзници на Хитлер и присъствието на наши войски, като цял корпус, в Македония страшно много се използваше от Титовата пропаганда. Освен това – идиотското решение на Коминтерна у нас да има 4 нации – македонска, добруджанска, тракийска и мизийска, беше взето с ясната мисъл да насъскват народа вътре в страната, една група да се настройва срещу друга, така по-лесно да могат да свалят законните, но неудобни режими. С признаването на Македония, ние разсякохме с един удар този зловещ възел и никой повече не можеше да каже, че България има задкулисно очакване. По-късно се опитаха някои среди, които се обозначават като сърбомански, да ме провокират с въпроса защо признахме само независимостта на държавата, а не признаваме македонска нация и македонски език. Аз казвам така – приятели, тези неща не се признават в международното право, защото тях или ги имаш, или ги нямаш. Ние имаме огромен актив към Македония, ние не само ги признахме първи, но убедихме 15 дни след нас и Турция да ги признае. Половин година след това убедихме Руската федерация да признае Македония, защото това създаваше елементи на стабилност на Балканите. Защото една малка държавица, току-що изпаднала от голямата федерация, лесно можеше да стане жертва.
- Сега “мечката играе у комшиите”, не значи, ли че и ние можем да пострадаме”? Чуват се слухове за т.нар. операция “Зелен диамант” - за оформяне на мюсюлманска зона на Балканите, част от която ще е България?
- Винаги има опасност, но когато една държава е член на ЕС, на Съвета на Европа и НАТО, когато и другите съседи са членове на тези организации, никой няма да позволи подобен развой. През 80-те години на м.в. между Турция и Гърция възникна много остър спор, до степен, че вдигнаха авиацията си за война по въздуха. НАТО обаче им забрани и заповяда да се върнат обратно в базите и да прекратят безумието. Ако не бяха членове на НАТО, нямаше кой да ги въздържа, сигурен съм, че между Турция и Гърция щеше да има в този период поне две войни. За този план “Зелен диамант” съм чувал, чел съм, за него се говори още от началото на прехода като мюсюлманска дъга или лъчове на мюсюлманството, но това практически не може да стане фактор, който да промени нещата на Балканите. Що се отнася до България - ДПС има дефекти, прекалено много се стреми към властта, факт е. Да, те крадат, но не крадат само в ДПС, просто ДПС го прави по-организирано.
- България се колебае да признае Косово, на какво се дължи това?
- Не бих казал, че е нерешителност, смятам, че подходът е умен, защото засега поставяме умни условия – нека покажат, че могат да уважават малцинствата на територията на Косово и изпълняват ред други стандарти, които се изискват за една държава да бъде самостоятелна и демократична.
- Трябва ли нашата дипломация да постави условия, свързани и с Македония, защото в албански общини там се подготвят референдуми за отделяне, ние имаме малцинства в тези територии.
- Това, което се опитват албанците да правят - с ултимативни искания за незабавно признаване от страна на Македония и за признаването на албанския език за втори официален език, за награждаване на разбойниците, които като паравоенна сила водеха война с органите на сигурността на Македония през 2001-2002г., аз никога не бих одобрил. Но що се отнася до република Косово смятам, че трябва да им се постави въпроса за борбата с мафията – там са главните канали на наркотрафика и там са главните източници на разпределяне на средствата. И да покажат на практика, че могат да зачитат правата на малцинствата – на нашето също.
- Кога България ще постави въпроса за Западните покрайнини?
- Този въпрос не бива да се поставя, защото трябва и Сърбия да влезе в ЕС, тогава нещата ще се решат от само себе си.
- Съжалявате ли за безкръвния преход у нас?
- Учудвам се на такъв въпрос. Мисля, че във всички страни в Централна Европа преходът беше мирен – и в Полша, и в Унгария, и в Чехословакия. Само в Румъния имаше размирици. Това е забележителното на нежните революции – натискът на улицата, на народа, който иска промени, и другото – кръглата маса, където опозиция и управляващи водят преговори за това как да се демонтира тоталитарната комунистическа държава.
/Използани са въпроси и на други медии и присъстващи в залата. Интерюто е взето ден преди България да признае официално Косово като държава/